Онова, което ще изведе Турция от кризата
Турция скоро ще се нуждае от помощ. Защото е малко евентуално, че през идващите 12 месеца страната ще успее събере тези 170 милиарда $, от които незабавно се нуждае. Приятелски надъхан Катар на бърза ръка даде обещание вложения за 15 милиарда $, а в Германия стартира полемика за това дали да се помогне на Турция и в случай че да – по какъв начин тъкмо.
И в двата случая става дума за жестове с кратковременен резултат. Ни повече, ни по-малко.
Никой извън не може да помогне
Всъщност, нито Катар, нито Германия, нито която и да е друга страна би могла да помогне на Турция. Още повече, че става дума за сума, която подхожда на една пета от Брутният вътрешен продукт на страната. Помощта от Катар е единствено капка в морето, тъй като за стабилизирането на лирата, Турция се нуждае от солидна финансова инжекция. А и не е работа на никоя обособена страна да оказва помощ на Турция, тъй като Турция първо би трябвало да си помогне сама – да вземем за пример като Централната банка увеличи лихвите. Нещо, което Ердоган не желае. Освен това за сходни случаи съществува и МВФ. Там към този момент немското държавно управление би могло да поддържа молбата на Турция пред Фонда. Правителството в Анкара обаче се опасява от изискванията, които МВФ би могъл да сложи, с цел да отпусне капитал.Турция сама си сътвори сегашната рецесия. Заради пресищането на пазарите с евтини пари, страната съумя да означи бърз напредък през последните 10 години – само че това стана за сметка на по-нататъшни структурни промени. Днес виждаме по какъв начин си отмъщава това, че промените бяха прекратени.
За преодоляването на рецесията, несъмнено, са нужни и политически свободи. Те обаче бяха задушени още през предишните години. За да бъдат открити рационални решения, би трябвало да има свободно пространство за публични полемики, в което да има място и за рецензии, и за опозиция. В днешна Турция сходни полемики няма – нито в съвсем напълно следените типичен медии, нито в " обществените " медии, където бяха блокирани хиляди профили, единствено тъй като оттова са били оповестени сериозни изявления.
Кризата застигна Турция единствено два месеца след президентските избори. С тях влезе в действие и новата президентска система на ръководство. Оттогава насам Ердоган самичък носи отговорността за всичко, което се случва в неговата страна. Новата президентска администрация се уголемява с бързи обороти, само че президентската система към момента не действа както би трябвало. Тя не устоя и първия стрес-тест. Ердоган държи всичко под надзор, само че не разполага с стратегия за бъдещето. Вместо това се опита да реши по-малката рецесия (тази с валутата) посредством по-голямата рецесия (тази с американския президент).
Но това му се удаде единствено ненапълно. Опозицията се оплаква от голямата централизация на власт у Ердоган, само че от ден на ден става част от неговата система. Система, в която Ердоган се е разпознал с турската нация. Който е срещу него, е зложелател на нацията. Дълбоко в себе си обаче, съвсем всички политически сили са се солидаризирали с Ердоган и неговото държавно управление. Те са се изправили като стена против външния зложелател, против американския президент Тръмп и неговото държавно управление. Постингите на Тръмп в Туитър и глобите затормозиха тежко връзките сред Анкара и Вашингтон. Тръмп продължава да удря натовския си сътрудник, въпреки той да се е свлякъл на пода. Двустранните връзки задълго ще останат повредени.
Кризата като късмет
Райнер Херман
И ето, че в играта в този момент се намеси и Германия, която Ердоган до наскоро обвиняваше в нацистки способи. Турският президент, който идва на държавно посещаване в Берлин на 28 август, се нуждае от надеждни съдружници. А Германия пък има интерес от това Турция да бъде постоянна и просперираща. Но Германия няма по какъв начин да укрепва авторитаризма в Турция. Ако Ердоган не се промени, ще зейне бездна, която с нищо няма да може да се запълни.
Все отново, настоящата рецесия предлага и късмет да се окаже въздействие над Турция. Ердоган е човек на властта, който не се интересува от идеологии. Затова пък употребява всяка комфортна опция, с цел да разшири властта си. Започналите договаряния за присъединение към Европейски Съюз, а по-късно и бързият стопански напредък бяха мощни козове в ръцете му. Днес той към този момент не държи мощни карти и укрепва властта си като се възползва от слабостта на държавните институции и опозицията. Актуалната рецесия обаче отслабва и позициите му – от момента, в който хората виждат, че той към този момент не може да извърши обещанията си за по-високо богатство. (…)
Онова, от което се нуждае Турция в този момент, е една нова история на триумфа. В неспокойния район пред вратите на Европа тя би могла да се трансформира в постоянен кей. И в икономическа мощ с сексапил. Валутната рецесия за малко е спряла дъха на Турция. И единствено от нея зависи дали ще успее да я употребява като късмет.
Райнер Херман, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права непокътнати
Frankfurter Allgemeine ZeitungGmbH, Frankfurt am Main
И в двата случая става дума за жестове с кратковременен резултат. Ни повече, ни по-малко.
Никой извън не може да помогне
Всъщност, нито Катар, нито Германия, нито която и да е друга страна би могла да помогне на Турция. Още повече, че става дума за сума, която подхожда на една пета от Брутният вътрешен продукт на страната. Помощта от Катар е единствено капка в морето, тъй като за стабилизирането на лирата, Турция се нуждае от солидна финансова инжекция. А и не е работа на никоя обособена страна да оказва помощ на Турция, тъй като Турция първо би трябвало да си помогне сама – да вземем за пример като Централната банка увеличи лихвите. Нещо, което Ердоган не желае. Освен това за сходни случаи съществува и МВФ. Там към този момент немското държавно управление би могло да поддържа молбата на Турция пред Фонда. Правителството в Анкара обаче се опасява от изискванията, които МВФ би могъл да сложи, с цел да отпусне капитал.Турция сама си сътвори сегашната рецесия. Заради пресищането на пазарите с евтини пари, страната съумя да означи бърз напредък през последните 10 години – само че това стана за сметка на по-нататъшни структурни промени. Днес виждаме по какъв начин си отмъщава това, че промените бяха прекратени.
За преодоляването на рецесията, несъмнено, са нужни и политически свободи. Те обаче бяха задушени още през предишните години. За да бъдат открити рационални решения, би трябвало да има свободно пространство за публични полемики, в което да има място и за рецензии, и за опозиция. В днешна Турция сходни полемики няма – нито в съвсем напълно следените типичен медии, нито в " обществените " медии, където бяха блокирани хиляди профили, единствено тъй като оттова са били оповестени сериозни изявления.
Кризата застигна Турция единствено два месеца след президентските избори. С тях влезе в действие и новата президентска система на ръководство. Оттогава насам Ердоган самичък носи отговорността за всичко, което се случва в неговата страна. Новата президентска администрация се уголемява с бързи обороти, само че президентската система към момента не действа както би трябвало. Тя не устоя и първия стрес-тест. Ердоган държи всичко под надзор, само че не разполага с стратегия за бъдещето. Вместо това се опита да реши по-малката рецесия (тази с валутата) посредством по-голямата рецесия (тази с американския президент).
Но това му се удаде единствено ненапълно. Опозицията се оплаква от голямата централизация на власт у Ердоган, само че от ден на ден става част от неговата система. Система, в която Ердоган се е разпознал с турската нация. Който е срещу него, е зложелател на нацията. Дълбоко в себе си обаче, съвсем всички политически сили са се солидаризирали с Ердоган и неговото държавно управление. Те са се изправили като стена против външния зложелател, против американския президент Тръмп и неговото държавно управление. Постингите на Тръмп в Туитър и глобите затормозиха тежко връзките сред Анкара и Вашингтон. Тръмп продължава да удря натовския си сътрудник, въпреки той да се е свлякъл на пода. Двустранните връзки задълго ще останат повредени.
Кризата като късмет
Райнер Херман
И ето, че в играта в този момент се намеси и Германия, която Ердоган до наскоро обвиняваше в нацистки способи. Турският президент, който идва на държавно посещаване в Берлин на 28 август, се нуждае от надеждни съдружници. А Германия пък има интерес от това Турция да бъде постоянна и просперираща. Но Германия няма по какъв начин да укрепва авторитаризма в Турция. Ако Ердоган не се промени, ще зейне бездна, която с нищо няма да може да се запълни.
Все отново, настоящата рецесия предлага и късмет да се окаже въздействие над Турция. Ердоган е човек на властта, който не се интересува от идеологии. Затова пък употребява всяка комфортна опция, с цел да разшири властта си. Започналите договаряния за присъединение към Европейски Съюз, а по-късно и бързият стопански напредък бяха мощни козове в ръцете му. Днес той към този момент не държи мощни карти и укрепва властта си като се възползва от слабостта на държавните институции и опозицията. Актуалната рецесия обаче отслабва и позициите му – от момента, в който хората виждат, че той към този момент не може да извърши обещанията си за по-високо богатство. (…)
Онова, от което се нуждае Турция в този момент, е една нова история на триумфа. В неспокойния район пред вратите на Европа тя би могла да се трансформира в постоянен кей. И в икономическа мощ с сексапил. Валутната рецесия за малко е спряла дъха на Турция. И единствено от нея зависи дали ще успее да я употребява като късмет.
Райнер Херман, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права непокътнати
Frankfurter Allgemeine ZeitungGmbH, Frankfurt am Main
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ